Транспортната задача на София е много интересна, тъй като тя представлява брой километри, които се разпределят между 1300 превозни средства и отделно метрото. Тези километри, ако не искаме да ги пипаме от гледна точка на това, че хората пътуват и има някаква концепция за това, по-скоро трябва да ги разпределяме адекватно.

Получаваме данни дори колко време е престояло превозното средство на спирка, в трафик, какво е времето, в което се движи със средна скорост. На база на максимално измереното, на база на цялата информация, ние може да кажем дали може да увеличим скоростта и колко бързо би изпълнявал графика един автобус. Ако това се разпространи върху цялата мрежа, пътуването с градския транспорт ще се забърза в пъти. Това са достижими неща, защото се базираме на реални данни.

Може дори да кажем каква ще е ефективността от пускането на нова линия, къде трябва да са нейните спирки, за да обслужва възможно най-много хора. За това ни служат основно анонимните данни от операторите. Те ни дават информация за топология на спирките и линиите.